След като на 20 август прогнозирах труса, който ни очаква и индексите паднаха с над 40% от рекорда достигнат само 1-2 месеца след анализа ми, реших да напиша отново мнението си за ситуацията, надявайки се да не съм прав. В анализа от 20 август се прогнозираше лош сценарии за развитието на САЩ и, че българския пазар може да бъде много засегнат.

Все още няма пълна година от започването на кризата на фондовите пазари (броейки от деня на достигнатите върхове). Започвайки с анализ от общото към частното, можем да кажем че ипотечната криза в САЩ (която срути нашата борса, чрез разпродажби от чужденци) е по тежка от спукването на интернет балона в края на 1999 г. и началото на 2000 г. Тогава кризата продължи 3 г., като например немския индекс DAX прави връх през март 2000 г. и дъно чак през март 2003 г., като губи близо 70% от стойността си. Почти всички анализатори са обедидени, че ипотечната криза е много по-сериозна от краха на интернет балона. В петък Инди Мак бе взета под крилото на държавата в САЩ, която ясно показва че сме далеч от края на кризата. Нещо повече, финансовата криза е съчетана с петролен шок и с криза на пазара на хранителни продукти. Последните две предизвикват анархия в света, като бунтове в Латинска Америка и Филипините, и не случайно нападенията върху тръбопроводи в Нигерия са често явление, защото бедните и гладни хора са готови на революция и тероризъм, защото и без това умират от глад. Възможно е САЩ да излезе от ипотечната криза след 5-10 като много по-малка икономика, а доларът с много по-малко приложение.
Още повече, че Фед и ЕЦБ може би рискуват повторение на “черния” понеделник от 1987.

Какво общо имаме ние с това? Мнозина си мислят, че България е остров и че борсовия бум от последните години доказва, че сме направили нещо собствено, но истината е съвсем друга. През 1998 г. българския пазар пада с над 50-80% (липсва индекс за да може да се изчисли, но например акциите на бенчмарка тогава Булгартабак холдинг поевтиняват с 80% от достигнатите върхове). Причината е мораториума върху вътрешния дълг в Русия и паническото закриване на портфейли на чужденци в Източна Европа без оглед на цена. При липсата на българските пенсионни фондове и слабата законодателна подкрепа за миноритарите, цените паднаха без подкрепа. Кризата продължи 3 г. до 2001 г. когато цените запълзяха нагоре в продължение на 6 г., чак до 2007 г. След 2003 г. това съвпадна и с над 200% ръст на основния индекс в Германия например и с почти 100% ръст на основния индекс в САЩ. Тоест съчетанието от супер ниски коефициенти P/E (около 2) и ръста в чужбина, предизвикаха еуфория, която заведе коефициента P/E и до 40-50 за отделни дружества.
Сега обаче идва отрезвяването. Доскоро P/E тата на банките в Западна Европа и САЩ бяха 8-10 и се говореше, че са подценени, докато не започнаха отписванията на активи за милиарди и фалитите.

Ипотечната криза обаче постави България пред редица проблеми, например лихвени, както и намаляване на входящите парични потоци и дори изтичането на капитали. За първи път през последното тримесечие на 2007 г. преките чуждестранни инвестиции не покриваха дупката в баланса на страната.

Мажоритаря на БТК (американския застраховател AIG загубил много поради ипотечната криза) гласува телекома да разпредели 460 млн. лв. дивидент. Това потвърди правилото, че при криза в развитите пазари се тегли финансов ресурс от периферните пазари (развиващите се пазари).

Не по-малко негативи преживяват българските банки, които поради повишените лихви у нас, са по-неконкурентоспособни, спрямо банките с компания майка, имаща достъп до евтин ресурс. Блогърът Пламен Дерменджиев попита "Дискриминира ли БНБ българските банки?"

А анализ показа, че публичните банки изостават в ръста на печалбата от средното за банковата система, въпреки капиталовата инжекция от 240 млн. лв., каквато през 2008 г. едва ли ще имат възможността да получат.

Цяла плеяда от дружества на които се залагаше много (бяха в сред най-ликвидните) реализираха или загуби или неизпълнение на прогнозираните печалби, като тук попадат ОЦК, Каолин, Оргахим и други.

Анализ на резултатите на промишлените предприятия за първото тримесечие на 2008 г. показа, че 39% от тях реализират спад на приходите от продажби, тоест не само, че ръстът им не покрива инфлацията, но и реализират спад на продажбите. А дали очакванията са били за нещо повече, само инвеститорите могат да кажат.

"Преди 1 г. Рено-Нисан е искало плащане на доставените автомобили след 3 месеца, а вече иска до 45 дни, което увеличава оборотния капитал двойно, което дори при леко оскъпения банков ресурс води до намаляване на печалбата.", заявиха от Еврохолд България.

В допълнение, акциите могат да се търгуват на 5 или 25 P/E при еднакъв фундамент.


Така става много ясно, че може да видим доста странна ситуация, за свикналите да виждат само зеления цвят, просто защото ипотечната криза в САЩ лишава пазарите от ликвидност. Разбира се дано не видим по-ниски цени от текущите. Но историята показва, че понякога има по-дълги кризи от 10-те месеца, които видяхме.

Последния най-добър пример е Японското чудо. Оказва, се че когато се говори за чудо, често има огромен срив. Въпреки че Тойота, Нисан, Сони и другите японски компании са лидери в света, японския индекс губи 80% от 1990 г. до 2003 г.

Наистина българската икономика вероятно ще продължи да се развива изпреварващо спрямо страните от ЕС, но дали тези ръстове ще реализират борсови компании или неборсовите поделения на чужди банки, чужди строителни компании, чужди софтуерни и други аутсорсинг компании (включително архитектурни и други инженерни). Дали България не е един пазарен придатък на мултинационалните компании и единственото ни богатство са останали хората, които стават все по-малко, а най-специализираните се привличат от чуждестранните компании, които вместо 2-4 000 евро в Западна Европа плащат 1-2 000 евро на българските инженери, шофьори, строители.

Мнението е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.