Постинг
07.11.2008 00:40 -
Защо спад на БВП с части от процента удря населението много по-силно?
Автор: biznesat
Категория: Бизнес
Прочетен: 2468 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2008 11:49
Прочетен: 2468 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 07.11.2008 11:49
При криза разполагаемия доход изчезва и някои услуги отчитат дори 50% спад на търсенето, при 1% спад на БВП.
Често се говори за рецесия, забавяне на растежа и други вредни за благодентствието явления, като се споменават цифри от минус 0,5% за ЕС през 2009 г.
Защо толкова малко намаление, се отразява толкова тежко? При среден месечен доход на домакинствата у нас от около 700 лв., 0,3% би било намаление от едва 2,1 лв. Има обаче няколко фактора, които играят силно негативно влияние в тази среда: - увеличени разходи за лихви При текущата криза има с около 2 п.п. увеличение на лихвите по кредитите, което реално е около 15% увеличение на вноските по кредитите. - инфлация Когато икономиката отчита спад, а цените не, покупателната способност намалява. - запазване само на нецикличните разходи и силно ограничаване на останалите При криза се свиват цикличните разходи, това от което може да се лишат потребителите и под най-голям удар са луксозните стоки (включително златото, въпреки че се счита за убежище при криза се понижи с близо 40%), туризма и др. Запазват се комуналните разходи и тези за храна.
- сблъсък с нереалистичните очаквания за перманентен ръст на доходите Според Божидар Данев, председател на БСК, планираният от правителството ръст от 4,7 на сто за 2009 е непостижим. Правителството залага 19,7% ръст на приходите и 5,3 млрд. евро чужди инвестиции. Иронията е че, тройната коалиция има конфликт на интереси, защото през 2009 г. има избори и макрорамката трябва да се задържи до тях, а не през цялата година. Както в САЩ спада на БВП в края на 2007 г. беше скрит и впоследствие публикуван с ревизия, както в САЩ след изборния ден индексите паднаха с 10%. Разбира се БСП може и да постигне ръст на БВП, но като жертва фискалния резерв и увеличи риска пред икономиката, включително намали конкурентоспособността на износа чрез увеличаване на инфлацията. При личните финанси, ситуацията е още по-сложна поради риска от безработица, намаляване на доходите, отпадане на бонусите, увеличение на разходите за лихви или други разходи
- превес на предлагането на активи над пасивите Често при криза се разпродават активи, от акции до недвижими имоти и движимо имущество. Това осигурява предлагане на стоки на пазара и прави ненужно производството им, което увеличава безработицата и цикъла на спад се затваря.
В крайна сметка намалява възможността за спестяване или разполагаемия доход просто изчезва. Ако преди кризата разполагате с 20% от дохода си (защото останалите са за постоянни разходи, които не може да избегнете), можете да си позволите разходи като често посещаване на ресторант, пътувания и др. При криза обаче този разполагаем доход изчезва и въпросните услуги усещат кризата дори като 50% спад, при 1% спад на БВП. Ефекта се усилва от утежнения достъп до потребителски кредити.
В САЩ например въпреки по-големите доходи разполагаемия доход е 0, защото всеки бъдещ доход вече е похарчен и заплатата директно отива при кредиторите. Затова в страната на неограничените възможности сума от 5 000 долара в брой е рядко срещана, докато у нас често се виждат подобни суми. Един от най-тежките моменти на всяка криза, е че не се знае колко дълбока е, и поясненията на експертите че е най-тежката от 1907 г. насам имат доста стряскащ ефект върху потреблението.
Защо толкова малко намаление, се отразява толкова тежко? При среден месечен доход на домакинствата у нас от около 700 лв., 0,3% би било намаление от едва 2,1 лв. Има обаче няколко фактора, които играят силно негативно влияние в тази среда: - увеличени разходи за лихви При текущата криза има с около 2 п.п. увеличение на лихвите по кредитите, което реално е около 15% увеличение на вноските по кредитите. - инфлация Когато икономиката отчита спад, а цените не, покупателната способност намалява. - запазване само на нецикличните разходи и силно ограничаване на останалите При криза се свиват цикличните разходи, това от което може да се лишат потребителите и под най-голям удар са луксозните стоки (включително златото, въпреки че се счита за убежище при криза се понижи с близо 40%), туризма и др. Запазват се комуналните разходи и тези за храна.
- сблъсък с нереалистичните очаквания за перманентен ръст на доходите Според Божидар Данев, председател на БСК, планираният от правителството ръст от 4,7 на сто за 2009 е непостижим. Правителството залага 19,7% ръст на приходите и 5,3 млрд. евро чужди инвестиции. Иронията е че, тройната коалиция има конфликт на интереси, защото през 2009 г. има избори и макрорамката трябва да се задържи до тях, а не през цялата година. Както в САЩ спада на БВП в края на 2007 г. беше скрит и впоследствие публикуван с ревизия, както в САЩ след изборния ден индексите паднаха с 10%. Разбира се БСП може и да постигне ръст на БВП, но като жертва фискалния резерв и увеличи риска пред икономиката, включително намали конкурентоспособността на износа чрез увеличаване на инфлацията. При личните финанси, ситуацията е още по-сложна поради риска от безработица, намаляване на доходите, отпадане на бонусите, увеличение на разходите за лихви или други разходи
- превес на предлагането на активи над пасивите Често при криза се разпродават активи, от акции до недвижими имоти и движимо имущество. Това осигурява предлагане на стоки на пазара и прави ненужно производството им, което увеличава безработицата и цикъла на спад се затваря.
В крайна сметка намалява възможността за спестяване или разполагаемия доход просто изчезва. Ако преди кризата разполагате с 20% от дохода си (защото останалите са за постоянни разходи, които не може да избегнете), можете да си позволите разходи като често посещаване на ресторант, пътувания и др. При криза обаче този разполагаем доход изчезва и въпросните услуги усещат кризата дори като 50% спад, при 1% спад на БВП. Ефекта се усилва от утежнения достъп до потребителски кредити.
В САЩ например въпреки по-големите доходи разполагаемия доход е 0, защото всеки бъдещ доход вече е похарчен и заплатата директно отива при кредиторите. Затова в страната на неограничените възможности сума от 5 000 долара в брой е рядко срещана, докато у нас често се виждат подобни суми. Един от най-тежките моменти на всяка криза, е че не се знае колко дълбока е, и поясненията на експертите че е най-тежката от 1907 г. насам имат доста стряскащ ефект върху потреблението.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
дефлация, априлци
07.11.2008 10:11
07.11.2008 10:11
при дефлация кво става?
тогава има един ефект който още фишер е видял, той е , че при погасяването на борч при дефлация общия борч се увеличава! защо? защото намалява консума тогава и всъщото време намаляват и активите а борча който беше покрит от активите се увеличава, като се намаля оценката на активите. борча расте!
цитирайтогава има един ефект който още фишер е видял, той е , че при погасяването на борч при дефлация общия борч се увеличава! защо? защото намалява консума тогава и всъщото време намаляват и активите а борча който беше покрит от активите се увеличава, като се намаля оценката на активите. борча расте!
2.
анонимен -
и последиците, априлци
07.11.2008 10:20
07.11.2008 10:20
и последиците за банките са, че са фалирали, тъй като имат тогава повече борч отколкото активи, и кво правят тогава правителствата? наливат пари в банките и им поправят правилата как да манипулират отчетите си. но всичко това неводи до отпускането на нови кредити към населението а точно обратното населението чрез данъци финансира оздравяването на банките и това води до тежък дефлационен обрат в икономиката.
цитирай
3.
анонимен -
и път за спасение, пак априлчи
12.11.2008 13:00
12.11.2008 13:00
спасението от дефлация е тогава следната. спира се погасяването на борча, тъй като разбрахме по горя че това погасяване води до по-голям борч. това означава банки и фирми които не могат да си платят борчовете се оставят да фалират. и това трябва да стане ктолкото си може по бърже, включително и държави трябва да се оставят да фалират. с така спестените пари за погасяване на лош кредит може да се опита държавата от ново да провокира нов инфлационнен процес. иначе в депресия от дефлацията няма измъкване, освен чрез разрушителен процес на активи на своята и на други държави което се нарича и война.
цитирай
4.
анонимен -
априлци, как беше 1997?
12.11.2008 15:52
12.11.2008 15:52
и тогава държавата обяви фалит и след това нещата тръгнаха бавно на добре.
а сега ако се отиде към погасяването на борч, ще спечелят държателите на тези ценни книжа, бондовете ще спечелят но ще умрат хората.
цитирайа сега ако се отиде към погасяването на борч, ще спечелят държателите на тези ценни книжа, бондовете ще спечелят но ще умрат хората.