Какъв е размерът на личната ви полза от от купуването на български стоки и услуги? Истината е че ползата е равна на размера на покупките на български стоки. Тоест правите разход за покупки, но имате приход.

Ето защо е така:
Разглеждайки система от 2-ма служители с месечни доходи за по 1000 лв. и месечни разходи за по 1000 лв. ще имаме:

1. Ако и двамата потребяват местни стоки и услуги, следващия месец възнаграждението им отново ще е по 1000 лв.

2. Ако единия потреби вносни стоки за 1000 лв., следващия месец възнаграждението и на двамата ще е по 500 лв. Ако единия продължи да потребява вносни стоки с всеки месец доходите и на двамата ще намалява и ще се понижи до 250 лв., 125 лв., 62,5 лв. на месец в рамкие на 4-5 месеца. 

3. Ако двамата осъществят износ за 1 000 лв. , в системата ще има 3 000 лв. и ще могат да имат месечен доход от по 1 500 лв.

Умножете по 6,5 млн. и ще получите ситуацията на България.
Държавата е създала изкуствени начини за задържането на капиталите, като е въвела данък върху потреблението (ДДС).
Всеки внос има разходи за администрация и маркетинг, които остават в местни лица.

Но в крайна сметка благосъстояние се натрупва в системата постъпват средства и то не на кредит. Защото видяхме че с натрупването на над 35 млрд. евро дълг, бяха купени нови автомобили, включително автомобили, плащахме си дупката в търговския дефицит няколко години и сега държавата е в поза партер.

Повечето българи твърдят, че българското не е качествено. Ми нали вие го произвеждате господа и госпожи. Просто купете труда си, щом вие не го искате, кой друг? И как очаквате да излезете от блатото, като сами не купувате, това което искате?

В противен случай България става колониална държава: - продават ни коли, сапуни, перилни препарати, внасяме месо, домати, компютри и т.н.
Единственото което даваме е труда си и малко суровини, като калцинирана сода, цимент, олово, цинк, мед. Тоест както по колониално време, България е просто пазар където си продават стоките. Българският бар код започва с 380, но за малцина това е критерии за покупка, при равно качество на българското и вносното. 

Тъй като сме се оплели в кредити (като нация) и в дефицити (отново като нация), в неефективност, непроизводителност и неорганизираност, няма измъкване от капана на бедността, докато няма промяна на мисленето и поява на икономически патриотизъм, но откъде да дойде?